Dimmu Borgir

Основателите на Dimmu Borgir са Шаграт (Shagrath), Силеноз (Silenoz) и Тьодалв (Tjodalv). Началото на групата е поставено през 1993 г., когато тримата се събират под общата идея за продължаване музикалните традиции на хеви и блек метъла от 80-те години на 20 в. Скоро след създаването си, към тях се присъединява клавириста Стиан Аарстад (Stian Aarstad), а в началото на следващата (1994) година и басиста Бринярд Тристан (Brynjard Tristan), окончатално оформящи ранното звучене на групата.

Дебютният албум на Dimmu Borgir, „За всички времена“ — For All Tid, излиза в края на 1994 г. В него групата експериментира с промяна на традиционните роли на музикантите. Във вторият албум на групата, „Буреносен порив“ — Stormblåst, групата се връща към типичните за всеки инструменти. Прави впечатление увеличаването на скоростта на музиката, без да се губи от оригиналния звук, характерна за ранния период. Това е и последният албум, в който текстовете на песните са на норвежки.

Промяната на текстовте от норвежки, на английски език бележи период на значителни изменения в състава, музикалното звучене и дори промяна в издателите. През 1996 излиза записът „Пътят на дявола“ — Devil's Path [EP]. Нагаш (Nagash) от Troll и The Kovenant, заема място на Бриянд Тристан зад бас китарата, а Стиан Аарстанд временно напуска групата за да отслужи в норвежката армия.

Следващият албум, Enthrone Darkness Triumphant, е огромен успех за групата. Стиан Аарстанд окончателно напуска след издаването на албума. Сменен е и издателя — Dimmu Borgir се издават по това време от сравнително популярните — Nuclear Blast.

След записите на Enthrone Darkness Triumphant, групата решава да привлече Астенну (Astennu). Отхвърлянето на Стиан Аарстанд се превръща в проблем, тъй като след издаването на албума следват сериозни концертни изяви. За момента на изпълненията на живо е привлечена Кимбърли Гос (Kimberly Goss) от Therion, Ancient и Sinergy, като сесиен киибордист. По-късно мястото зад клавирите, окончателно се заема от Мустис (Mustis), който придава изключително мрачно звучене на повечето от изпълненията.

Компилацията Godless Savage Garden, издадена през 1998 г. е номинирана за норвежкия аналог на наградите Грами — Spellemannprisen, но не успява да спечели.


Puritanical Euphoric Misanthropia (2001)Следващите албуми „Свръхестествени черни измерения“ — Spiritual Black Dimensions, и Puritanical Euphoric Misanthropia са посрещнати доста критично, но и двата се достатъчно сложни и екстремни. Признанието от страна на публиката личи от спечелването на норвежката награда — Spellemannprisen, в категория метъл, за Puritanical Euphoric Misanthropia . Групата експериментира с различни музиканти, като Симен Хестнес (Simen Hestnæs aka I.C.S. Vortex) от Bokrnagar и Ник Бaркър (Nick Barker), бивш барабанист на Cradle Of Filth. Междувременно правят и съвместен албум с групата Old Man's Child, наречен „Синовете на Сатаната се събират за атака“ — Sons of Satan Gather for Attack.

Както Puritanical Euphoric Misanthropia, така и следващия албум Death Cult Armageddon са записани с участието на симфоничните оркестри, съответно на Гьотеборг и Прага. Към турнето на Death Cult Armageddon, се включва и концертно участие в Ozzfest, което ги прави първата блек метъл група, свирила на този фестивал. С Death Cult Armageddon, Dimmu Borgir отново печелят наградата в категорията за най-добра метъл група на норвежките награди Грами.

През 2005 г. преиздават албума си Stormblåst. Той е изцяло презаписан, като участие в записите взимат само Шаграт, Силеноз и Мустис, а Hellhammer от Mayhem е поканен като сесиен музикант.




ХъХ..Любимците ми..

Dam. Imat mn dobri par4eta. Slu6al sam gi odobrqvam.

МОЩНО! само това е достатъчно.

МмМ ъЪъ....не са лоши!

кхъм....ще остана без мнение........